Актуални въпроси за противопожарната защита


Пожарната безопасност заема сериозен дял в планирането и архитектурата на една сграда.

Тази е основната причина да се създаде нов нормативен документ, който да синхронизира нашата нормативна уредба с Европейското законодателство и въведе по-строги правила за обезопасяване на сградите в процеса на проектиране, строителство и експлоатация.

Наредба IЗ -1971 определя конкретен списък от „пасивни” и „активни” мерки за пожарна защита при проектиране, изграждане и експлоатация на строежите. С тяхна помощ се постига запазване на носещата способност и устойчивост на конструкцията на всяка сграда, като се ограничава разпространението на пожари в нея. Наредба Із-1971 влезе в сила от 5.06.2010 г. и е добавена като т.5 „Пожарна безопасност” в Наредба №4 (от 2001 г.) за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти.

Пасивни мерки” са мерките за пожарна защита при проектиране, изграждане и експлоатация на строежите, с които се осигурява запазване на носещата способност и на устойчивостта на конструкцията и се ограничава разпространяването на пожари.

Клас по реакция на огън е основният показател, определящ пожароустойчивостта на изолационните продукти. Той обозначава поведението на един продукт при пожар, както и неговия принос към развитието на пожара.

Огнеустойчивост е другият показател, който дефинира степента на способността на един конструктивен елемент да издържи на огнево натоварване във времето. Строителните конструкции и елементи се проектират с огнеустойчивост, която да удолетворява основните критерии за носимоспособност (R), непроницаемост (Е) и изолиращата способност (I). Този признак е определящ най-вече за конструкцията на сградата и покривните материали. Някои продукти, като ватата за изолация на въздуховоди, биха могли да бъдат класифицирани едновременно с клас по реакция на огън и степен на огнеустойчивост.

- С класове А1 и А2 се обозначават негорими продукти, които нямат принос за развитието на неконтролирано горене. Това са минералните вати, циментови плоскости и такива, в чийто състав няма материали с класификация различна от клас А по реакция на огън.

При класификацията на строителните продукти по реакция на огън в зависимост от приноса им за развитието на неконтролирано горене се използват следните означения:

1. клас А1 – за негорими продукти, които нямат принос за развитието на неконтролирано горене;
2. клас А2 – за негорими продукти с изключително ограничен принос за неконтролирано горене;
3. клас В – за трудногорими продукти с много ограничен принос за неконтролирано горене;
4. клас С – за трудногорими продукти с ограничен принос за неконтролирано горене;
5. клас D – за горими продукти с приемлив принос за неконтролирано горене;
6. клас E – за горими продукти със значителен принос към неконтролирано горене;
7. клас F – за горими продукти без определени характеристики за реакция на огън.

Условието минералната вата да се категоризира като клас А1 е да има точка на топене над 1000°С съгласно БДС EN 13162.

За класификация на огнеустойчивостта на строителните конструкции, елементи и съоръжения се използват буквени означения – R, REI, RE, EI и др., като се уточнява времевия интервал в минути: 15, 20, 30, 45, 60, 90, 120, 180, 240 или 360.

В Приложение №4 (към чл. 10, ал. 1) от Наредба IЗ-1971 ОТ 29 ОКТОМВРИ 2009  e посочена класификацията за огнеустойчивост на видовете строителни елементи, конструкции и инсталации, които подлежат на изпитване, при съответните стандарти.

Пожарна защита

Надлежната пожарна защита на сградата свежда до минимум риска от пожар, загубата на човешки живот и увреждането на човешкото здраве, включително на лица гасящи пожари и животни. Също може да се предотврати възникването на имуществени щети.

Устойчивостта на огън (fire resistance) представлява времето, през което конструкциите могат да устоят на температурите генерирани от пожар, без каквито и да било отрицателни въздействия върху функционалността им.

Само материали в съответствие с регулаторните стойности могат да се използват при строителните конструкции (например клас запалимост). Конструкциите на сградите трябва да бъдат в съответствие със стойностите на пожароустойчивост специфицирани в съответните стандарти и норми.

Носещите структурни елементи дават стабилност на конструкцията на сградите и те трябва да притежават поне следната пожароустойчивост:

a) 60 минути в сгради с 9 - 12 надземни етажа

b) 90 минути в сгради с 13 - 20 надземни етажа

c) 120 минути в сгради с над 20 надземни етажа